Служебното правителство иска да обложи свръхпечалбата на Лукойл
Служебният кабинет възнамерява да таксува с 33% свръхпечалба на сдруженията за нефтопреработване
Служебният кабинет възнамерява да таксува с 33% така наречен свръхпечалба на сдруженията за нефтопреработване за тази и идната година. Министерският съвет е внесъл промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, които плануват от рафинериите в България да бъдат конфискувани една трета от горницата над среднопретеглената им облага за предходните четири години. Правителството на Гълъб Донев назовава това „ краткотрайна солидарна вноска “, пише .
Законопроектът на процедура е ориентиран към най-голямата рафинерия на Балканите – бургаската „ Лукойл Нефтохим “. В България има единствено още две рафинерии – в с. Белозем на " Инса ойл " и комплексът на „ Проучване и рандеман на петрол и газ ” в с. Долни Дъбник. И двете уреди обаче създават незначителни количества по отношение на мащаба на " Лукойл ".
Следвайки логиката на импортирания във вторник закон, за 2022 година съветската рафинерия тя ще би трябвало да внесе в държавния бюджет 33% извоювано над 68 млн. лева Причината е, че за първи път през 2021 година съветската компания регистрира облага, която се равнява на тази чорба. Преди това, в продължение на близо 15 години, тя работеше на счетоводна загуба.
Според законопроекта тази „ краткотрайна солидарна вноска “ ще се отнася за сдруженията в браншовете на суровия петрол, природния газ, въглищата и нефтопреработването.
Този нов данък ще се заявява и внася от компаниите с подаването на годишната данъчна декларация, като компанията може да избере да внесе парите предплатено или в периода на заплащането на корпоративния налог, излиза наяве от законопроекта. При невнасяне в период компанията ще дължи наказателна рента, каквато се дължи за невнасяне на другите налози.
Идеята на държавното управление е „ постъпленията от краткотрайната солидарна вноска да покриват разноски по признати от Министерския съвет стратегии “.
Припомняме, че предходната седмица икономическият министър Никола Стоянов сподели по БНР, че следва служебното държавно управление да внесе в Народното събрание сходен закон, който ще таксува свръхпечалбата на „ Лукойл “ и след това тези пари ще се употребяват за компенсиране на високите цени на горивата по бензиностанциите.
Тогава депутатът от ГЕРБ Делян Добрев разкритикува концепцията на служебния кабинет, защото, съгласно него, свръхпечалбата на рафинерията от високите цени отива в швейцарската компания на съветския „ Лукойл “ - Litasco, чийто петрол се преработва на ишлеме в Бургас, а тя няма по какъв начин да се таксува. Според тази логичност, в случай че „ Лукойл Нефтохим “ се върне на загуба през 2022 година, както работеше години наред, тя няма да бъде обложена с този нов налог. Самият Добрев има друго предложение за облагане на свръхпечалбите, само че до сряда заран към момента не го бе внесъл в Народното събрание.
Вчера пък вицепремиерът Христо Алексиев съобщи, че съгласно калкулациите на кабинета, свръхпечалбите от търговията и производството на горива, могат да донесат на бюджета сред 800 млн. лева и 1 милиарда лева следващата година. По думите му за тази година предстоящите доходи са към 100 млн. лева
Междувременно се оказа, че страната готви конкурс за поста представител на страната в борда на „ Лукойл Нефтохим “. Това се разбра от писмен отговор на енергийното министерство на въпрос на депутата от „ Демократична България “ Ивайло Мирчев. Мандатът на този представител изтече преди близо година.
Служебният кабинет възнамерява да таксува с 33% така наречен свръхпечалба на сдруженията за нефтопреработване за тази и идната година. Министерският съвет е внесъл промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, които плануват от рафинериите в България да бъдат конфискувани една трета от горницата над среднопретеглената им облага за предходните четири години. Правителството на Гълъб Донев назовава това „ краткотрайна солидарна вноска “, пише .
Законопроектът на процедура е ориентиран към най-голямата рафинерия на Балканите – бургаската „ Лукойл Нефтохим “. В България има единствено още две рафинерии – в с. Белозем на " Инса ойл " и комплексът на „ Проучване и рандеман на петрол и газ ” в с. Долни Дъбник. И двете уреди обаче създават незначителни количества по отношение на мащаба на " Лукойл ".
Следвайки логиката на импортирания във вторник закон, за 2022 година съветската рафинерия тя ще би трябвало да внесе в държавния бюджет 33% извоювано над 68 млн. лева Причината е, че за първи път през 2021 година съветската компания регистрира облага, която се равнява на тази чорба. Преди това, в продължение на близо 15 години, тя работеше на счетоводна загуба.
Според законопроекта тази „ краткотрайна солидарна вноска “ ще се отнася за сдруженията в браншовете на суровия петрол, природния газ, въглищата и нефтопреработването.
Този нов данък ще се заявява и внася от компаниите с подаването на годишната данъчна декларация, като компанията може да избере да внесе парите предплатено или в периода на заплащането на корпоративния налог, излиза наяве от законопроекта. При невнасяне в период компанията ще дължи наказателна рента, каквато се дължи за невнасяне на другите налози.
Идеята на държавното управление е „ постъпленията от краткотрайната солидарна вноска да покриват разноски по признати от Министерския съвет стратегии “.
Припомняме, че предходната седмица икономическият министър Никола Стоянов сподели по БНР, че следва служебното държавно управление да внесе в Народното събрание сходен закон, който ще таксува свръхпечалбата на „ Лукойл “ и след това тези пари ще се употребяват за компенсиране на високите цени на горивата по бензиностанциите.
Тогава депутатът от ГЕРБ Делян Добрев разкритикува концепцията на служебния кабинет, защото, съгласно него, свръхпечалбата на рафинерията от високите цени отива в швейцарската компания на съветския „ Лукойл “ - Litasco, чийто петрол се преработва на ишлеме в Бургас, а тя няма по какъв начин да се таксува. Според тази логичност, в случай че „ Лукойл Нефтохим “ се върне на загуба през 2022 година, както работеше години наред, тя няма да бъде обложена с този нов налог. Самият Добрев има друго предложение за облагане на свръхпечалбите, само че до сряда заран към момента не го бе внесъл в Народното събрание.
Вчера пък вицепремиерът Христо Алексиев съобщи, че съгласно калкулациите на кабинета, свръхпечалбите от търговията и производството на горива, могат да донесат на бюджета сред 800 млн. лева и 1 милиарда лева следващата година. По думите му за тази година предстоящите доходи са към 100 млн. лева
Междувременно се оказа, че страната готви конкурс за поста представител на страната в борда на „ Лукойл Нефтохим “. Това се разбра от писмен отговор на енергийното министерство на въпрос на депутата от „ Демократична България “ Ивайло Мирчев. Мандатът на този представител изтече преди близо година.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ